Варицела или скарлатина:Как родителите да разпознаят инфекцията
От няколко седмици родители и лекари сигнализират за много голям брой случаи на скарлатина и варицела. В кабинетите на персоналните лекари се вижда сериозен поток от заболели деца. Според джипитата има от всичко по доста - грип, скарлатина, варицела, дори и малко коронавирус.
От Министерството на здравеопазването удостоверяват – от предходната година до момента заболяваемостта е повишена към... 40 пъти! Обърнахме се към доктор Севинч Бурукова – доктор в Неонатологията на МБАЛ ВИТА, с молба да изясни на родителите по какъв начин да разграничават признаците на позабравените през последните години скарлатина и варицела.
Д-р Бурукова, какви са причинителите на варицелата и скарлатината?
Варицелата е остро инфекциозно заболяване, което визира най-вече деца от 3 до 9 годишна възраст, само че може да болести и представители на всички възрастови групи. Причинява се от варицела-зостер вирус .
Заразният интервал стартира 1-2 дни преди появяването на обрива и приключва, когато всички кожни лезии се покрият с корички.
Инкубационният интервал е към 21 дни, приблизително от 12 до 14 дни.
Скарлатината е остро инфекциозно заболяване, което, за разлика от варицелата, има бактериален причинител - бета-хемолитичен стрептокок от група А.
Среща се най-вече в детска възраст – от 1 до 9 години и нормално се среща през зимния интервал. Източник за болестта са болните и заразоносителите.
Инкубационният интервал е от 1 до 10 дни.
И двете болести се предават най-вече по въздушно-капков път, само че може да се болестите и по контактно-битов метод.
Има ли разлика при началните признаци на двете болести?
Началото на варицелата е ненадейно. Появява се обрив най-често по корема, лицето, окосмената част на главата, обгръща крайниците, гърба, при по-тежките случаи може да се следи по лигавиците на устата, езика и небцето.
Обривът е мощно сърбящ, с дребни изпълнени с течност мехурчета, протичащ на тласъци. Съпътстващи признаци са изнемощялост, загуба на вкус, нервност и температура до 38-39°С.
При скарлатината заболяването настъпва също бързо, само че с внезапно повишаване на температурата, болки в гърлото, затруднено преглъщане, неразположение, може да се следи гадене и повръщане, главоболие.
Гърлото е мощно зачервено, сливиците са подути, мъчителни, с съществуване на гнойна ангина. Налице са уголемени и мъчителни шийни лимфни възли. В началото езикът е белезникав, а по-късно е почервенял и бухнал, с дребни подутини (малинов език). Бузите и челото на болното дете са аленочервени. Има изразена бледост сред носа и горната джука, както и на брадичката.
Обривът е червен и обгръща цялото тяло, само че е най-интензивен в региона на шията, долната част на корема и вътрешната повърхнина на бедрата. Кожата се усеща суха и грапава.
Общото положение на пациента е отпаднало. Може да се следи задръстване на носа, конюнктивит, учестена сърдечна активност.
Според тежестта на протичане скарлатината има лека, приблизително тежка и тежка форма. При леката форма обривът е нищожен, от време на време може и да липсва, със субфебрилитет. При тежката форма се следи мощна интоксикация, изобилен обрив и доста висока температура.
Какво е лекуването? Как да постъпим като родители, наложително ли е при тези болести незабавно да идем на доктор?
При варицелата лекуването напълно протича в домашни условия и е симптоматично – т.е. цели се облекчение на сърбежа (ментолов алкохол, пудра) и намаление на температурата (антипиретици). До формиране на крусти мокренето не е целесъобразно. Желателно е спазването на висока хигиена, постоянно проветряване и потреблението на леки, памучни облекла.
Варицелата е вирусно заболяване, заради което антибиотик не се дава. Ако обаче лезиите се зачервят, станат мъчителни, заради мощно почесване или погрешно отнасяне, допустимо е наслагването на бактериална зараза и изписването на антибиотик. Но това става след наложителна консултация с доктор.
При скарлатината обаче нещата са разнообразни. Диагнозата на скарлатината се слага наложително от доктор, въз основата на клиничната картина, микробиологичен тест, лабораторни проучвания и данни за контакт с болен от скарлатина.
Трябва да се обърне внимание и на вероятните затруднения при скарлатината, които се разделят на ранни и късни. Ранните усложения могат да настъпят през първата седмица от болестта – междинен отит, мастеоидит, синуит, лимфаденит, ретрофарингеален цирей. Късните затруднения се срещат нормално след третата седмица от болестта: гломерулонефрит, ставен ревматизъм и миокардит.
Скарлатината е бактериална зараза, заради което тя се лекува с антибиотик в продължение на 7 до 10 дни. Терапията би трябвало да стартира допустимо най-рано, като към антибиотичното лекуване се прибавят и симптоматични средства (антипиретици и витамини).
Създава ли се характерен имунитет след преболедуване и какъв е рискът от наново заразяване?
При двете болести има разлика в това отношение. При варицелата, откакто премине заболяването, няма заплаха от наново заразяване до края на живота ви. За разлика от нея, обаче, при скарлатината не се придобива имунитет, може и три пъти да я прекарвате.
Трябва ли при този взрив на няколко съществени болести сега да стопираме децата от посещаване в образователните заведения, когато нямат признаци или контакт със заразоносител?
Не, не мисля. Според мен взривът на болесттите е натурален отговор на много дълго траялата изолираност вследствие на коронавирус рестриктивните мерки. Малко по малко децата ще се сблъскват с вирусите и бактериите и по органически метод ще изградят имунитет, който по-нататък ще бъде техният натурален съдружник против болестите. Затова и всяка суматоха от страна на родители и учители е непотребна. Разбира се, в случай че децата имат признаци или контакт със инфектирани хора, карантината е наложителна и би трябвало да се съблюдава, с цел да се ограничи разпространяването. Ние, педиатрите, сме разполагаем при всеки стеснителен за родителите признак и постоянно ще откликнем с обзор и съответна консултация.
От Министерството на здравеопазването удостоверяват – от предходната година до момента заболяваемостта е повишена към... 40 пъти! Обърнахме се към доктор Севинч Бурукова – доктор в Неонатологията на МБАЛ ВИТА, с молба да изясни на родителите по какъв начин да разграничават признаците на позабравените през последните години скарлатина и варицела.
Д-р Бурукова, какви са причинителите на варицелата и скарлатината?
Варицелата е остро инфекциозно заболяване, което визира най-вече деца от 3 до 9 годишна възраст, само че може да болести и представители на всички възрастови групи. Причинява се от варицела-зостер вирус .
Заразният интервал стартира 1-2 дни преди появяването на обрива и приключва, когато всички кожни лезии се покрият с корички.
Инкубационният интервал е към 21 дни, приблизително от 12 до 14 дни.
Скарлатината е остро инфекциозно заболяване, което, за разлика от варицелата, има бактериален причинител - бета-хемолитичен стрептокок от група А.
Среща се най-вече в детска възраст – от 1 до 9 години и нормално се среща през зимния интервал. Източник за болестта са болните и заразоносителите.
Инкубационният интервал е от 1 до 10 дни.
И двете болести се предават най-вече по въздушно-капков път, само че може да се болестите и по контактно-битов метод.
Има ли разлика при началните признаци на двете болести?
Началото на варицелата е ненадейно. Появява се обрив най-често по корема, лицето, окосмената част на главата, обгръща крайниците, гърба, при по-тежките случаи може да се следи по лигавиците на устата, езика и небцето.
Обривът е мощно сърбящ, с дребни изпълнени с течност мехурчета, протичащ на тласъци. Съпътстващи признаци са изнемощялост, загуба на вкус, нервност и температура до 38-39°С.
При скарлатината заболяването настъпва също бързо, само че с внезапно повишаване на температурата, болки в гърлото, затруднено преглъщане, неразположение, може да се следи гадене и повръщане, главоболие.
Гърлото е мощно зачервено, сливиците са подути, мъчителни, с съществуване на гнойна ангина. Налице са уголемени и мъчителни шийни лимфни възли. В началото езикът е белезникав, а по-късно е почервенял и бухнал, с дребни подутини (малинов език). Бузите и челото на болното дете са аленочервени. Има изразена бледост сред носа и горната джука, както и на брадичката.
Обривът е червен и обгръща цялото тяло, само че е най-интензивен в региона на шията, долната част на корема и вътрешната повърхнина на бедрата. Кожата се усеща суха и грапава.
Общото положение на пациента е отпаднало. Може да се следи задръстване на носа, конюнктивит, учестена сърдечна активност.
Според тежестта на протичане скарлатината има лека, приблизително тежка и тежка форма. При леката форма обривът е нищожен, от време на време може и да липсва, със субфебрилитет. При тежката форма се следи мощна интоксикация, изобилен обрив и доста висока температура.
Какво е лекуването? Как да постъпим като родители, наложително ли е при тези болести незабавно да идем на доктор?
При варицелата лекуването напълно протича в домашни условия и е симптоматично – т.е. цели се облекчение на сърбежа (ментолов алкохол, пудра) и намаление на температурата (антипиретици). До формиране на крусти мокренето не е целесъобразно. Желателно е спазването на висока хигиена, постоянно проветряване и потреблението на леки, памучни облекла.
Варицелата е вирусно заболяване, заради което антибиотик не се дава. Ако обаче лезиите се зачервят, станат мъчителни, заради мощно почесване или погрешно отнасяне, допустимо е наслагването на бактериална зараза и изписването на антибиотик. Но това става след наложителна консултация с доктор.
При скарлатината обаче нещата са разнообразни. Диагнозата на скарлатината се слага наложително от доктор, въз основата на клиничната картина, микробиологичен тест, лабораторни проучвания и данни за контакт с болен от скарлатина.
Трябва да се обърне внимание и на вероятните затруднения при скарлатината, които се разделят на ранни и късни. Ранните усложения могат да настъпят през първата седмица от болестта – междинен отит, мастеоидит, синуит, лимфаденит, ретрофарингеален цирей. Късните затруднения се срещат нормално след третата седмица от болестта: гломерулонефрит, ставен ревматизъм и миокардит.
Скарлатината е бактериална зараза, заради което тя се лекува с антибиотик в продължение на 7 до 10 дни. Терапията би трябвало да стартира допустимо най-рано, като към антибиотичното лекуване се прибавят и симптоматични средства (антипиретици и витамини).
Създава ли се характерен имунитет след преболедуване и какъв е рискът от наново заразяване?
При двете болести има разлика в това отношение. При варицелата, откакто премине заболяването, няма заплаха от наново заразяване до края на живота ви. За разлика от нея, обаче, при скарлатината не се придобива имунитет, може и три пъти да я прекарвате.
Трябва ли при този взрив на няколко съществени болести сега да стопираме децата от посещаване в образователните заведения, когато нямат признаци или контакт със заразоносител?
Не, не мисля. Според мен взривът на болесттите е натурален отговор на много дълго траялата изолираност вследствие на коронавирус рестриктивните мерки. Малко по малко децата ще се сблъскват с вирусите и бактериите и по органически метод ще изградят имунитет, който по-нататък ще бъде техният натурален съдружник против болестите. Затова и всяка суматоха от страна на родители и учители е непотребна. Разбира се, в случай че децата имат признаци или контакт със инфектирани хора, карантината е наложителна и би трябвало да се съблюдава, с цел да се ограничи разпространяването. Ние, педиатрите, сме разполагаем при всеки стеснителен за родителите признак и постоянно ще откликнем с обзор и съответна консултация.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ